Обикновено като се каже олимпиада и успехи, българите разбират спортните олимпийски игри. Макар че май последната спортна олимпиада показа, че спортът ни май не е в състояние на възход. За разлика от математиката – почти няма международно математическо състезание, на което сред имената на победителите да не присъства и името на
някой млад наш математик. На малцина от нас обаче прави впечатление фактът, че много често по световни първенства и олимпиади по математика и информатика българите заемат челни места. А това според мен може да означава две неща. Първо, както в спорта има нации, които са родени спринтьори, вероятно и в математиката има нации, които носят някакви гени, особености, които предразполагат към по-високи успехи при занимание с точни науки, математически задачи и всякакъв вид изчисления. И второ, че българската математическа школа е със сериозни традиции и че методологията, по която се обучават българските ученици и студенти по математика, е добра. Защото знаете, както във всяка една област на живота, така и в математиката случайни неща няма. Всичко е плод не само на природни дадености и заложби и на много години упорит труд. Затова ми се ще, когато чуем за поредния успех на някой млад български математик на някое световно състезание, да се впечатляваме и да изпитваме такава гордост, както когато чуем за поредния спортен успех. Защото, преди да стигне до решението на някоя сложна математическа задача или тест и да заеме призовото място на някое от тези състезания, всеки български математик е положил не по-малко усилия и е направил не по-малко жертви от който и да е български спортист.
Няма коментари:
Публикуване на коментар