Не е лесна наука математиката, няма защо да се заблуждаваме,
или поне не е лесна за всички. С въвеждането на задължителната матура математика обаче пред българското образование и пред преподавателите по
математика се появи една нова отговорност – да направят уроците и подготовката
за матурата по математика по-лесни и достъпни, включително и за онези ученици,
които срещат сериозни затруднения. И един от начините за това е използването на
интерактивни методи в часовете по математика. Използването на тези методи и
техники, разбира се, не трябва да бъде самоцел, само защото модерните
методологически постановки го предполагат, а трябва да се превърне в начин, по
който учениците да се ангажират и улеснят в часовете по математика. Същността на това обучение би следвало да е
учителят по математика да организира така учебния процес, че ученикът, опирайки
се на своите потенциални възможности и на вече получените знания, сам да решава
определени проблемни математически ситуации, влизайки в следните взаимодействия: ученик-информация,
ученик-ситуация, ученик-научено, ученик-ученик, ученик-клас.Идеята е преди
всичко да се възпита умението на ученика да размишлява – а тази черта се
развива не в учебни ситуации, които изискват мигновени решения, а изискват
предварителен размисъл. Затова трябва да се стимулира желанието на ученика да
търси опора в различни източници на информация, преди да премине към отговора.
В зависимост от тези взаимодействия интерактивното обучение се разделя на
няколко форми на организация:
на двойки – ученик-ученик
или ученик учител; фронтална
- учителят е отпред и преподава на грубата и групова – всички ученици активно
се обучават един друг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар