Олимпиадите по математика – стимул за развитие

Днес ще продължа да сравнявам математиката със спорта. И нищо чудно – и за двете се искат постоянство, воля и много-много усилия. Сигурно сте чували много спортисти да споделят, че добрите им резултати се дължат на силната конкуренция. Винаги един бегач бяга по-бързо, ако на съседната писта има достоен противник, който да го увлича и стимулира. Така е във всяка една сфера на живота – конкуренцията ражда качество. Така е и в математиката. Винаги, когато един математик е обграден с хора, които са на неговото ниво, че даже и на по-високо, винаги, когато между тях тече състезание, това е сигурен стимул и гаранция, че ще се бори много повече, ще полага много повече усилия, ще бъде по-креативен и изобретателен. Затова и всеки един форум, на който се събират математици, за да премерят в достойна конкуренция своите сили, няма как да не роди по-високо качество. За ученическите олимпиади по математика ми е думата днес и за това, как участието на младите хора, изкушени от математиката, на такива форуми, им помага да израстват все повече и повече. Когато знаеш, че на едно такова състезание ще срещнеш добре подготвени противници, полагаш много повече усилия, залягаш с часове над сложни математически задачи и тестове, и неизбежно растеш. И пак да се върнем към спорта- щом е олимпиада, принципът и в математиката ще е същият, важно е участието, не победата. А аз бих казала, че най-голямата победа на такъв тип математически състезания е победата на предварително положените усилия и труд, които, ако не на поредното състезание, някой ден ще ви се отблагодарят стократно.

Българите – първенци в състезанията по математика

Обикновено като се каже олимпиада и успехи, българите разбират спортните олимпийски игри. Макар че май последната спортна олимпиада показа, че спортът ни май не е в състояние на възход. За разлика от математиката – почти няма международно математическо състезание, на което сред имената на победителите да не присъства и името на някой млад наш математик. На малцина от нас обаче прави впечатление фактът, че много често по световни първенства и олимпиади по математика и информатика българите заемат челни места. А това според мен може да означава две неща. Първо, както в спорта има нации, които са родени спринтьори, вероятно и в математиката има нации, които носят някакви гени, особености, които предразполагат към по-високи успехи при занимание с точни науки, математически задачи и всякакъв вид изчисления. И второ, че българската математическа школа е със сериозни традиции и че методологията, по която се обучават българските ученици и студенти по математика, е добра. Защото знаете, както във всяка една област на живота, така и в математиката случайни неща няма. Всичко е плод не само на природни дадености и заложби и на много години упорит труд. Затова ми се ще, когато чуем за поредния успех на някой млад български математик на някое световно състезание, да се впечатляваме и да изпитваме такава гордост, както когато чуем за поредния спортен успех. Защото, преди да стигне до решението на някоя сложна математическа задача или тест и да заеме призовото място на някое от тези състезания, всеки български математик е положил не по-малко усилия и е направил не по-малко жертви от който и да е български спортист.