Образованието и демографската криза

Днес ще ви занимая с един малко по-различен от матурите и математиката проблем, но пък доста важен. Населението на България се смалява ежедневно, поради безброй икономически фактори, но аз мисля, че много важна роля в това да запазим нацията си, е образованието.

За съжаление, то се неглижира от управляващите, поради което в училищата няма добри учебни планове, ясни срокове, по-точни методи на измерване и по-правилен начин на възнаграждаване на добрите постижения.

Ако желаем детето ни да се изгради като личност по-добре, ще трябва ние родителите да отделяме повече време на образованието, не само на възпитанието на нашето дете. Би било добре, както подчертава Светльо Кантарджиев в Правда.БГ, който е учредил Фондация "Мизия" ако водим децата си по-често в музеите, по историческите ни селища и други, и им даваме информация за това какви са били предците ни, как са живели, каква е била културата им, постиженията им и така нататък.

Освен математиката, човек все пак има нужда и от самосъзнание и от самоидентифициране с дадена култура и националност. Покажете му колко славна е била нашата, за да бъде и в бъдеще!
 

Уроците по математика като игра

Продължавам да ви давам идеи за начини и игри, с които може да направите интересни уроците по математика, особено на по-малките ученици, и да задържите неустойчивото им още внимание. Следващата игра условно може да наречем “Кой е по-бърз?”. На дъската е закачен кръг с цифри. Възлагате на учениците задача да увеличат или да намалят числата, изписани в кръга, няколко пъти. И да запишат отговорите, които смятат за верни, в тетрадката. Следва проверка – ученикът, който се е справил с поставената математическа задача първи, чете отговорите, а останалите сравняват своите отговори с неговите. Друга игра, която може да тренира математическото мислене на учениците, е “Познай примера”. Показвате на учениците картонче с отговори от таблицата за умножение и те трябва да си спомнят примера. Примерно показвате 48 и те трябва да ви кажат 6x8. Играта „Няма да кажа”. Учителят чете примерно числа от 10 до 50. На числа, които се делят на 6, учениците трябва да произнесат “Няма да кажа”. Тези числа се записват на дъската – 12, 18, 24, 30, 36, 42, 48. След това за всичките изписани да дъската числа учениците трябва да измислят пример: 24:6 = 4 и т. н. Следващата игра, с която може да направите заниманията по математика забавни и интересни за учениците, е “Не правете грешка!”. На голям лист са написани числата от 1 до 90. Учителят поставя задача: посочете числата, които се срещат в таблицата за умножение по 7 (или по някое друго число). Както виждате разнообразието от дидактически игри е много голямо. Следващия път продължавам да ви ги представям.

Дидактически игри в уроците по математика

В тематиката на блога ми и друг път сме говорили за това, че математиката е наука, която изисква постоянство, в която резултатите не се постигат от днес за утре и в този смисъл подготовката за вече задължителната матура по математика трябва да започне от първия учебен ден. Затова днес ще ви изложа някои дидактически игри, които могат да се използват в уроците по математика, за да може да се постигне една от основните цели – да се активизират максимално учениците. Всеки учител, който преподава на малки ученици, знае, че в началния курс едно от най-важните неща за развиване на математически знания и умения е усвояването на таблицата за умножение в степен на автоматизация. Важен момент при усвояването на таблицата биха могли да бъдат различни математически игри. Те помагат бързо да се усвоят и затвърдят знанията за умножение, а също така и да се усвоят съответстващите случаи на делене. В тази посока много полезна е играта на ДА и НЕ: на дъската има показани примери за умножение - 4х6, 8х3, 5х6 – показвате картончета с числа и същевременно показвате някоя от операциите, ако картончето показва верния отговор, учениците в един глас казват ДА, ако не показва верния отговор – казват НЕ. Същата игра може да се използва и при деленето. Друг много добър начин за затвърждаванията на знанията по време на уроците по математика е играта на мълчанка. На дъската има записани примери на умножение и деление. Всеки ученик има набор с различни числа. Вие показвате някой от примерите на дъската, а всеки от учениците вдига картончето с числото, което смята за верен отговор. Със сигурност темата ви е заинтригувала, затова смятам следващия път да продължа с други предложени за игри по време на часовете по математика.

Интерактивното обучение по математика

Не е лесна наука математиката, няма защо да се заблуждаваме, или поне не е лесна за всички. С въвеждането на задължителната матура математика обаче пред българското образование и пред преподавателите по математика се появи една нова отговорност – да направят уроците и подготовката за матурата по математика по-лесни и достъпни, включително и за онези ученици, които срещат сериозни затруднения. И един от начините за това е използването на интерактивни методи в часовете по математика. Използването на тези методи и техники, разбира се, не трябва да бъде самоцел, само защото модерните методологически постановки го предполагат, а трябва да се превърне в начин, по който учениците да се ангажират и улеснят в часовете по математика.  Същността на това обучение би следвало да е учителят по математика да организира така учебния процес, че ученикът, опирайки се на своите потенциални възможности и на вече получените знания, сам да решава определени проблемни математически ситуации, влизайки в следните взаимодействия: ученик-информация, ученик-ситуация, ученик-научено, ученик-ученик, ученик-клас.Идеята е преди всичко да се възпита умението на ученика да размишлява – а тази черта се развива не в учебни ситуации, които изискват мигновени решения, а изискват предварителен размисъл. Затова трябва да се стимулира желанието на ученика да търси опора в различни източници на информация, преди да премине към отговора. В зависимост от тези взаимодействия интерактивното обучение се разделя на няколко форми на организация: на двойки – ученик-ученик или ученик учител; фронтална - учителят е отпред и преподава на грубата и групова – всички ученици активно се обучават един друг.

Олимпиадите по математика – стимул за развитие

Днес ще продължа да сравнявам математиката със спорта. И нищо чудно – и за двете се искат постоянство, воля и много-много усилия. Сигурно сте чували много спортисти да споделят, че добрите им резултати се дължат на силната конкуренция. Винаги един бегач бяга по-бързо, ако на съседната писта има достоен противник, който да го увлича и стимулира. Така е във всяка една сфера на живота – конкуренцията ражда качество. Така е и в математиката. Винаги, когато един математик е обграден с хора, които са на неговото ниво, че даже и на по-високо, винаги, когато между тях тече състезание, това е сигурен стимул и гаранция, че ще се бори много повече, ще полага много повече усилия, ще бъде по-креативен и изобретателен. Затова и всеки един форум, на който се събират математици, за да премерят в достойна конкуренция своите сили, няма как да не роди по-високо качество. За ученическите олимпиади по математика ми е думата днес и за това, как участието на младите хора, изкушени от математиката, на такива форуми, им помага да израстват все повече и повече. Когато знаеш, че на едно такова състезание ще срещнеш добре подготвени противници, полагаш много повече усилия, залягаш с часове над сложни математически задачи и тестове, и неизбежно растеш. И пак да се върнем към спорта- щом е олимпиада, принципът и в математиката ще е същият, важно е участието, не победата. А аз бих казала, че най-голямата победа на такъв тип математически състезания е победата на предварително положените усилия и труд, които, ако не на поредното състезание, някой ден ще ви се отблагодарят стократно.

Българите – първенци в състезанията по математика

Обикновено като се каже олимпиада и успехи, българите разбират спортните олимпийски игри. Макар че май последната спортна олимпиада показа, че спортът ни май не е в състояние на възход. За разлика от математиката – почти няма международно математическо състезание, на което сред имената на победителите да не присъства и името на някой млад наш математик. На малцина от нас обаче прави впечатление фактът, че много често по световни първенства и олимпиади по математика и информатика българите заемат челни места. А това според мен може да означава две неща. Първо, както в спорта има нации, които са родени спринтьори, вероятно и в математиката има нации, които носят някакви гени, особености, които предразполагат към по-високи успехи при занимание с точни науки, математически задачи и всякакъв вид изчисления. И второ, че българската математическа школа е със сериозни традиции и че методологията, по която се обучават българските ученици и студенти по математика, е добра. Защото знаете, както във всяка една област на живота, така и в математиката случайни неща няма. Всичко е плод не само на природни дадености и заложби и на много години упорит труд. Затова ми се ще, когато чуем за поредния успех на някой млад български математик на някое световно състезание, да се впечатляваме и да изпитваме такава гордост, както когато чуем за поредния спортен успех. Защото, преди да стигне до решението на някоя сложна математическа задача или тест и да заеме призовото място на някое от тези състезания, всеки български математик е положил не по-малко усилия и е направил не по-малко жертви от който и да е български спортист.

Съучениците помагат много в подготовката по математика

Досега ви споменах за няколко варианта, с които може да подпомогнете подготовката си за уроците по математика или за преминаването на още по-високата летва – матурата по математика. Обсъдихме предимствата на частните уроци и курсовете към учебни центрове, начините, по които трябва да подбираме помагалата, за да не даваме излишни пари за учебници, които няма да ни влязат в употреба. Тия дни обаче се сетих за един начин, който е много ефективен в подготовката за матура – това е помощта от съученик, който е на ти с математическите задачи. Мисля, вече е ставало въпрос, че при преподаването понякога не е толкова важно колко знаеш, а да знаеш точно това, което е нужно, и да може да го обясниш на достъпен и разбираем език на този, на когото преподаваш. Е, питам ви, кой ще ви обясни по-достъпно, стъпка по стъпка, със всичките колебания и трудности, през които е минал при решаването на една математическа задача, от ваш съученик, който е на ти с математиката. Той е много по-близо до вашия начин на мислене, до трудностите, с които вие се сблъсквате, до начина, по който възприемате нелеката математическа материя, и в този смисъл помощта от съученик в подготовката по математика е много полезна. Разбира се, че никой не е склонен да губи много от личното си време за такава помощ. Но винаги може да направите нещо като размяна на знания – ако вие разбирате повече от литература или някой друг учебен предмет, който го затруднява, да му помогнете в тази посока, пък той на вас – в математиката. Пробвайте този вариант – със сигурност действа.